Безвъзмездно предоставяне на имущество или дарение
Дарението е сделка по безвъзмездно предоставяне на имущество. За това се оформя дарителско писмо. Съгласно разпоредбите на чл.225 от ЗЗД дарителското писмо е едностранен договор, въз основа на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно определена вещ или парична сума на дареното лице, което я приема. В писмото следва да са посочени определени условия, спазването на които в миналото или бъдещето от дареното лице обуславя дарението. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.
В чл.226 от ЗЗД е регламентирано, че обещанието за дарение не произвежда действие. По смисъла на закона дарение, отнасящо се до бъдещо имущество е нищожно, нищожно е и когато то или мотивът, поради което е направено противоречат на закона или добрите нрави.
- Данъчни аспекти по ЗДДС
- Даряването на пари не е доставка по смисъла на ЗДДС.
- Даренията на стоки или услуги са безвъзмездни доставки по смисъла на ЗЗД. Същевременно по силата на чл. 6. ал. 3 от ЗДДС същите са приравнени на възмездни доставки. Могат да се изведат следните основни положения относно данъчното третиране на даренията по ЗДДС:
А. При условие, че за дарените стоки или услуги е ползван изцяло или частично данъчен кредит при производството, вноса или придобиването доставчиците по безвъзмездни сделки са длъжни да начисляват и внасят ДДС в съответствие с разпоредбите на ЗДДС върху облагаемата основа на дарените стоки или оказаните услуги.
Б. При условие, че данъчно задълженото лице е дарило стоки или услуги, за които не е ползван данъчен кредит, дарението може да се счита за освободена доставката по силата на чл. 50, т. 2, където е посочено, че освободена доставка на стока или услуга е тази при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 . В конкретния случай не се дължи ДДС. Съгласно чл. 113, ал. 4 може да не се издава фактура защото съгласно чл. 117, ал. 1 задължително са издава протокол.
В. Данъчно задължените лица следва да се съобразяват и с ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит регламентирани в чл. 70, ал.1, т. 2, където е посочено, че правото на данъчен кредит не е налице, ако стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Г. При условие, че данъчно задълженото лице не се е съобразило с изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за дарените стоки или услуги, същото следва да извърши корекция на ползваният данъчен кредит по силата на Чл. 79. (1), където е посочено, че „регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит“.
- Данъчни аспекти по ЗКПО
От началото на 2007 г. разходите за дарения не са обект на облагане с данък върху разходите. При условие, че са направени в полза на т.нар. „преференциален кръг лица“ и организации, разходите за дарения се ползват от облекчения данъчен режим на чл. 31 от ЗКПО, а ако са направени в полза на трети лица, се третират, като положителна данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Това на практика означава, че разходите за дарения попадащи в обсега на чл. 27, т. 7 от ЗКПО са данъчно непризнати и с тях следва да се преобразува счетоводният финансов резултат за целите на данъчното облагане. Съгласно условията на чл. 31 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения, както следва:ал. (1)Разходи за дарения до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на посочените в т. 1 – 17 лица.
ал. (2) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на център “Фонд за лечение на деца”.
ал. (3)За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.
ал. (4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.
ал. (5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 – 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
ал. (6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Даренията се смятат за извършени, както следва:
- за парични средства – от датата, на която средствата са получени от надареното лице;
- за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях – от датата на сключване на сделката;
- за дялово участие – от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;
- за ценни книжа – от датата на прехвърляне на собствеността.
Ако дарението не е направено от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика, а е отчетено като разход при спазване на ограничителните условия определени в чл. 31 от ЗКПО, същият се счита за данъчно признат.
Пример за данъчно третиране на разходите за дарения: За 2007 г. данъчно задължено лице е отчело положителен счетоводен финансов резултат в размер на 150 000 лв., които включват и отчетените разходи за дарения в общ размер от 113 250 лв., в т.ч.:
- в полза на лечебно заведение, отговарящо на изискванията на Закона за лечебните заведения – 18 750 лв.;
- за фонд „Център за лечение на деца“ – 82 500 лв.;
- нови компютри в полза на държавно висше учебно заведение – 12 000 лв.;
Определяне размерът на постоянната данъчна разлика, с който следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат за 2007 г.:
- Изчислява се 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат: 150 000 лв. х 10% = 15 000 лв. – това е допустимият размер на разходите за дарения по чл. 31, ал. 1, т. 1-17. Изчислява се превишението на разходите за дарения над допустимият размер: 18 750 – 15 000 = 3 750 лв.
- Изчислява се 50 на сто от положителния счетоводен финансов резултат: 150 000 лв. х 50% = 75 000 лв. – това е допустимият размер на разходите за дарения по чл. 31, ал. 2. Изчислява се превишението на разходите за дарения над допустимият размер: 82 5000 – 75 000 = 7 500 лв.
- Изчислява се 65 на сто положителния счетоводен финансов резултат: 150 000 лв. х 65% = 97 500 лв. – това е допустимият общ размер на разходите за дарения съгласно чл. 31, ал. 5. Определя се превишението на общия размер на разходите за дарения над допустимия размер: 113 250 – 97 500 = 15 750 лв.
- При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен със следните суми:
- 3 750 лв. – на основание чл. 31, ал. 1;
- 7 500 лв. – на основание чл. 31, ал. 2;
- 4 500 лв. [15 750 – (3 750 + 7 500)] – на основание чл. 31, ал. 5;
По отношение на надареното лице, полученото дарение ще намери отражение при определяне на облагаемата му печалба по реда на ЗКПО в зависимост от възприетия ред на счетоводно отчитане (когато получател е предприятие). Ако получател на предмета на дарението е лице, чиито доходи се облагат по реда на ЗДДФЛ, следва да се имат предвид разпоредбата на чл.13, ал. 2 от закона, съгласно която не се смята за доход полученото имущество, придобито по наследство, завет и дарение, както и на имущество реституирано по силата на нормативен акт.
Обръщаме внимание на обстоятелството, че за разлика от 2006 г., доходите от продажба на дарено недвижимо имущество са облагаеми по силата на чл. 33 от ЗДДФЛ.
III. Данъчни аспекти по ЗМДТ
Имуществата, придобити от дарение съгласно чл.44 от ЗМДТ се облагат с данък. Данъкът се заплаща от приобретателя, но при посочени в чл.45 от закона условия е допустимо страните да уговорят споделяне на данъчното задължение или поемането му от прехвърлителя на имуществото. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява по реда, предвиден в чл.46, ал.2 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1, размерът на данъка е 5 на сто, а при определени условия 0,7 на сто.
Лицата, получили имущество, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването, с изключение на случаите при прехвърляне на недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, за които декларация се подава преди прехвърлянето. Съдиите, нотариусите, областните управители и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът. С разпоредбите на чл. 48, ал.1 от ЗМДТ за определени имущества е предвидено освобождаване от облагане с данък върху даренията.
http://www.activ.bg/articles/endowment.html