ДДС при продажба на лек автомобил

kola,firma,dds

 

Въпрос:Закупили сме през 2009 г. употребяван лек автомобил Ауди А3 за 19 320 лв. с ДДС. В счетоводството е заведен с цялата стойност 19 320 лв. и за него не е ползван данъчен кредит. През годините е начислена амортизация в размер на 17307.50 лв. Балансовата стойност на автомобила е 2012.50 лв. Сега ще продаваме автомобила на физическо лице. По каква стойност можем да го продадем? Може ли по-ниска от балансовата стойност 2 012,50 лв.? Или например да се продаде по стойност 2200 лв.(върху балансовата стойност) с ДДС и във фактурата да не се начислява ДДС, като основание за неначисляване да се запише „чл. 50 от ЗДДС“? Освободена ли е тази доставка от ДДС?

Ако продадем лекия автомобил на физическо лице в брой, задължително ли е да издадем фактура за продажбата, или може само с договора за продажба? И ако не трябва фактура, само касова бележка ли се издава?

 

Отговор: Съгласно чл. 50, т. 2 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от с.з. Нормата на чл. 50 от ЗДДС се прилага, в случаите при които лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък е в обхвата на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от ЗДДС. В тази връзка е необходимо за стоките или услугите, с които лицето се разпорежда да е начислен правомерно ДДС, лицето да го е заплатило и да не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като на основание на разпоредбите от ЗДДС същият не е с право на данъчен кредит.

Имайки предвид гореизложеното, ако не сте упражнили право на приспадане на данъчен кредит за лекия автомобил, тъй като не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание на изрична разпоредба на чл. 70 от ЗДДС, за последващата доставка ще се приложи чл. 50, т. 2 от ЗДДС и тя ще бъде с режим на освободена доставка. Такава хипотеза се съдържа в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил.

В конкретният случай, предвид обстоятелството, че лекия автомобил е придобит с начислен ДДС, който не е приспаднат като данъчен кредит, поради изрично посоченото основание в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС при последващата му продажба не следва да са начислява данък върху добавената стойност, на основание чл. 50, т. 2 от ЗДДС.
Независимо от данъчния режим на доставката, сте задължени да определите данъчна основа на доставката, която извършвате. Данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.

В действащия ЗДДС липсва специално правило за определяне данъчната основа на доставката на употребявани автомобили, които са били дълготрайни материални активи на лицето, поради което данъчната основа в този случай се определя по общите правила на закона. Данъчната основа на тази доставка следва да определи по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Регулация на данъчната основа на доставката за целите на облагането с данък върху добавената стойност е регламентирана единствено с разпоредбите на чл. 27 и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС. В случая не се прилага разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, тъй като същата е приложима само за лица, които извършват такива продажби в качеството им на „дилър. Изключението от общото правило за определяне на данъчната основа, предвидено в чл. 27, ал. 3 от ЗДДС – данъчната основа е пазарната стойност само при доставка между свързани лица се прилага при комулативното изпълнение на останалите условия, предвидени в разпоредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика, от получателя или от друго лице и се увеличава и/или намалява с елементите визирани в ал. 3-5 от с.чл.

Следователно, ако не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, данъчната основа при продажбата на лекия автомобил е договореното възнаграждение между Вас и получателя на доставката, увеличена и/или намалена с елементите по чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС.

Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 6 от ЗДДС). За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, на основание чл. 119, ал. 1 от ЗДДС.

На основание разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС се определя с Наредба щ Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от посочената наредба регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1. А съгласно чл. 3 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен изрично предвидените случаи в посочената разпоредба.

Разпоредбата на чл. 27 от Наредба щ Н-18/2006 г. задължава лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Oтговаря:  Мина ЯНКОВА

ДДС при продажба на лек автомобил

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *